5 съвета за Пекин, които можете да използвате днес

- Нямам думи! Взриви ме направо. Най-страхотната свирка, която са ми правили, направо отмалях.

продължи кръвосмешение секс история ексхибиционизъм табу кръвосмешение воайор мигане

Авторът е написал втори вариант на тази басня, в който историята продължава – втора врана разбрала за случката и решава да вземе камък вместо сирене.

И ето че се редят бразда, две, три — леха… Тъжното лице на Боне се разведри малко. Той забрави немотията и си подсвирна с уста.

Приказката е предназначена за децата, които отказват да пораснат. Инфантилността без граници може дори да бъде опасна.

Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни.

- Безумец! - укорявали го старците. - Да гине за една жена!

Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка… Чужда ръка…

Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.

Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от ??????? неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.

По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба… Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода…

На мен направо ми пламна лицето, леко се разтреперих, силно се възбудих, не очаквах такива откровения и казах:

Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.

продължи кръвосмешение секс история ексхибиционизъм воайор онанизъм мигане табу

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *